Издателска къща „ХЕРМЕС“
представя
МОМИЧЕТО СЪС СНЕЖИНКИТЕ
от Мара Андек
Превод: Емилия Драганова
Приказен роман за магията на словото и силата на любовта
Очаквайте на 27.10.2026 г.
За книгата
Декември 1925 г.
В един студен зимен ден фургон, целият накичен със снежинки, се приближава към коледния базар на Ротенбург. На капрата седи млада жена с голямо куче. Това е пътуващата разказвачка на приказки Мари Щайнхоф. Децата, които скоро се стичат от всички посоки, я наричат Момичето със снежинките. Тя притежава малко, но дава много: с историите си вдъхва кураж и надежда на селяните, които ѝ осигуряват храна и подслон, и на децата. Магия ли е това? Имат ли древните приказки лечебни сили?
Точно до малкия приказен театър на Мари младият студент Карл е разпънал щанда си за захарен памук. Скоро той е също толкова очарован от загадъчната си съседка, колкото и децата. Защото думите на Мари са пропити с вълшебство.
Същата вечер пътищата на разказвачката на приказки и продавача на захарен памук се разделят. Но това няма да е последната им среща…
Интервю с Мара Андек
Моля, представете се накратко на читателите!
Казвам се Мара Андек и живея със съпруга си, двете си дъщери и куче в малко швабско селце. Журналистка съм и пиша книги за юноши и възрастни.
Как се захванахте с писането на романи?
Като журналист пиша всеки ден: статии, радио репортажи и текстове за нехудожествени книги. Работя на свободна практика и понякога съм много заета, но има и моменти с по-малко задачи, които използвам, за да пиша свои собствени истории.
Как изглежда типичният ви писателски ден?
Сутрин съм сама – тогава планирам или пиша нови сцени. Следобед, когато винаги очаквам прекъсвания от семейството си, правя проучване или редактирам написаното. Всъщност за редактирането често дори е добре, когато от време на време трябва да се занимавам с нещо съвсем различно. Това ми дава необходимата дистанция от текста и ми позволява да го видя със свеж поглед.
Какво беше чувството да държите собствена книга в ръцете си за първи път?
Беше прекрасно. Свят от мисли, първо в главата ми, после на екрана, а сега изведнъж осезаеми. Наистина страхотен момент!
Коя книга ви е оставила трайно впечатление и си е спечелила място в библиотеката ви?
Толкова са много! Имам цял рафт, посветен на най-важните ми книги. Винаги когато съм болна, чета „Мечо Пух“. Действа ми като лекарство! Други надеждно повдигат настроението ми, например книгите на Валтер Мьорс и Марк-Уве Клинг. Има и детски книги, които обичам да препрочитам, като тези на Астрид Линдгрен и „Червената Зора“ от Курт Хелд. И много книги, които намирам за интелигентни, но винаги трябва да са и забавни. „Никога не ме оставяй“ от Казуо Ишигуро е една от тях.
В послеслова на „Момичето със снежинките“ казвате, че сте открили прототипа за главните герои Мари и Карл в истинската история на писателите Лиза Тецнер и Карл Хелд. Дали книгата щеше да бъде написана без тези хора?